Завръщане
Изморен вървя по улиците стари на града
И взирам се да видя хора от някога познати
Но бързо отминават загрижените им лица
Няма ги тез с които съм делил неволите и радостта
Минавам с трепет край градинката позната
И всякаш чувам детски глъч и моя глас
Но призрачно изчезват гласовете на децата
Взирам се а ги няма тез с които сам играл
Завивам край стените на училището старо
Дворът в който някога лудувахме помежду час
Лоста от който правехме ний скока на смъртта
Побоищата и скритите цигари ми нахлуха в паметта
Изведнъж достигам уличката на махлата
Кадето сам тичал чак до късен здрач
Поглеждам към балкона на стената
Но не виждам майчиния образ благ
Бавно вървя по тротоара на мене тъй познат
Ето я и обущарничката на стария Игнат
Надниквам но друг привел глава е тука
Отдавна изморения Игнат е захвърлил чука
И неусетно ме обзема тягостна тъга
Прониква и пълзи дълбоко в моята душа
Сълзи напират и парят моите очи
Безмилостно жестоко времето ме победи
Оставил аз бях тука майка ,татко,приятели и род
Всичко мило що даваше смисъл на моя живот
Години дълги зад Океана далече творих и живях
Но накрая в земята ми родна аз се прибрах
25 Февруари 2007
Илия Бежански
